Начало
НачалоЗдравословно храненеДиети при заболяванияХранене при подагра и хиперурикемия
Хранене при подагра и хиперурикемия

Подаграта е клинично състояние, което се свързва с вътреставна преципитция на уремична киселина. Хиперурикемията е често без симптомна, тя на биологична база не е заболяване. Дефинира се при повишение на съдържанието на урикемичната киселина над 410 микромол / л. и при намалено окисление на киселината в плазмата, и се приема за начално състояние на подагра.


Хиперурикемията и в последствие подаграта могат да се основават едновременно на генетични фактори и на факторите на околната среда. Съществуват полулации, където силно преобладава хиперурикемията и има цели семейства с подагра, дори и сред жени.

Подаграта се характеризира с увеличение на количеството на уремична киселина. При идиопатичната има хиперпродукция на киселината и излишък на пуринов синтез. Увеличението на катаболизма на нуклеиновите киселини е друг механизъм на хиперурикемията - това е причинита за заболяването сред населението на развитите страни, където храненето се характеризира с храни, много богати на пуриногенни протеини. Храните богати на въглероден хидрат и на фруктоза особено могат да предизвикат пуринова синтеза де ново, като се заобикаля синтеза на необходимия прекурсор за синтеза на нуклеинови киселини. И накрая, алкохолът има неоспорим пуриногенен ефект и то дотолкова, че при някои хиперурикемията се счита като маркер за етанолова зависимост.

Бъбречната недостатъчност може да доведе до хиперурикемия, особено при понижение на клиранса на креатинина под 50мл/мин. Тиазидните диуретици също предизвикват хиперурикемия и в същото време хипурикемия, която се свързва с повишената реабсорбция на натриеви урати.

Тъканното натоварване с урати може да доведе до три основни последствия. То е заподозряно за симптоматичната проява на подагра или уремична литиаза. При вторична хиперурикемия е последствие на вторичната хиперурикемия.

Подаграта се характеризира с остро възпаление, рецидиви, чувствителност на колхицин. Основно се засягат ставите метатарзо-фалангиалните на големия пръст на крака в повече от 50% от случаите. Появява се силна болка, рубор, затопляне.

Уремичната литиаза се появява при 20 до 40% от подагрозно болните, но също така може да я има и при неподозирани болни. Тя се благоприятства от хиперуратурия, над 700мг/ 24ч и от повишена киселинност на урината. Това е основният фактор, срещу който е необходимо алкализиране на урината ( прием на цитрат или бикарбонат ).

Вторичната подагрозна нефропатия с уратни реципитати в интерстициалната тъкан на бъбрека се проявява често без да са предшествани от бъбречнокаменна болест. Литиазата е отговорна за интермитентната протеинурия, левкоцитурията и хематурията, за ранната хиперхлоремична ацидоза и артериалната хипертония. Тя бавно еволюира към хронична ХБН.

Днес диетичният режим е на второ място в лечението след инхибиторите на синтезата. Той остава като средство за лечение на без симптомната хиперуиркемия или при уратна киселина под 500микрмол/л. И при непоносимост на медикаментозното лечение.

Основен принцип е избягването на храни богати на пурин. Също така тази диета позволява на болния да коригира метаболитните отклонения като диабет, затлъстяване, хиперлипидемия и артериална хипертония.

Този режим се дефинира като нормален според съвременните епидемиологични проучвания, а именно като режим беден на пурини. Следователно се предписва нормално хранене, което обаче е по-адаптирано към пациенти с подагра и хиперуриемия, ограничаващо пуриногенните и пуринофорните елементи.

Ето пример за някои храни, според съдържанието на пурини на всеки 100г. При месата: свинско съдържа по 155мг пурини на 100г месо, за телешкото и за говеждо е съответно по 100мг. Черният дроб е по-богат на пурини, 300мг на 100г. При хляба: белият хляб е беден, около нула, пълнозърнестият има 70мг на 100г. При зеленчуците картофите съдържат 10мг пурини на 100г картофи, спанак – 50мг, фасул 50мг, лещата има повече 150 мг на 100г.

Храните с високо съдържание на пурини трябва да се ограничават или някои от тях въобще да се изключат от дневното меню, особено при сигурни показания за хипопуринова диета.

Внимание трябва да се обърне и на напитките. Задължително е намалението на употребата на алкохол или пълната му забрана. Приемът на алкохол при някои от болните провокира кризи на болки в ставите. Рискът от нефропатия и от литиаза предизвиква повишен прием на течности, на вода за някои пациенти и за всички, които са на медикаментозно лечение. Препоръчва се приемът на алкални води, особено преди съществуването на атрериална хипертония. В случаи на хиперсудация, приемът на вода и неалкохолни течности трябва да се увеличи двойно.

Още повече че приемът на течности осигурява и добра диуреза. Минимално да се приемат поне по два литра трапезна вода е най-важното предписание при хиперурикемия.

www.doctorbg.com

 

Бюлетин
   
   
Начало |  За нас |  Условия за ползване |  Реклама при нас |  Контакти  
© 2007 ДокБГ ООД Всички права запазени. Съдържанието публикувано в doctorbg.com е изцяло за Ваша информация и не трябва да се приема като заместител на медицинска консултация при Вашия личен лекар или друг специалист. Винаги трябва да търсите съвет от Вашия личен лекар преди да предприемете нов фитнес режим или да започнете да спазвате диета. С използването на doctorbg.com Вие декларирате че сте запознати с условията за ползване, правата и отговорностите. ДокБГ ООД не носи отговорност за съдържанието на който и да е сайт достигнат чрез външни препратки от doctorbg.com
 
Free Sitemap Generator