По­даг­ра­та (дос­лов­но от гръц­ки “крак в ка­пан”) е ед­но от пър­ви­те за­бо­ля­ва­ния, опи­са­но в ме­ди­ци­на­та. Тя е на­ри­ча­на с мно­го име­на: бо­лест на кра­ле­те, бо­лест на арис­ток­ра­ти­те, до­ри са я смята­ли за приз­нак на ге­ни­ал­ност.
Днес причисляват по­даг­ра­та към бо­лес­ти­те, “греш­ки на ме­та­бо­лиз­ма”, и я свър­з­ват с по­па­да­не на со­ли­те на пи­коч­на­та ки­се­ли­на в ор­га­низ­ма, най-чес­то в ста­ви­те и бъб­ре­ци­те.

Как­то и пре­ди мно­го ве­ко­ве, по­даг­ра­та из­би­ра жер­т­ви­те си сред хо­ра с ви­сок стан­дарт на жи­вот. Ето пор­т­ре­та на един ти­пи­чен мо­де­рен “по­даг­рад­жия”: ак­ти­вен, оби­чащ удо­вол­с­т­ви­я­та мъж на сред­на въз­раст, фи­нан­со­во обез­пе­чен, чес­то за­е­ма ръ­ко­вод­на длъж­ност, мно­го тем­пе­ра­мен­тен (обик­но­ве­но хо­ле­рик).

Же­ни­те бо­ле­ду­ват от по­даг­ра око­ло 10 пъ­ти по-мал­ко от мъ­же­те.

Това е заболяване, възникнало от начина на живот

Раз­ви­ти­е­то на бо­лест­та се про­во­ки­ра от греш­ки в ди­е­та­та, ал­ко­хол, стрес и дру­ги вред­ни из­ли­шес­т­ва, ко­га­то де­ло­ви­те сре­щи се про­веж­дат на ма­са и ден след ден всич­ко се пов­та­ря. Осо­бе­но опас­но е пре­ка­ле­но­то кон­су­ми­ра­не на мес­ни про­дук­ти, пу­ше­ни ме­са, тлъс­та ри­ба. Из­ли­шъ­кът от хра­ни, бо­га­ти на жи­во­тин­с­ки про­те­и­ни, и ал­ко­хол, обил­но под­п­ра­ве­ни със стрес, пре­диз­вик­ва по­ви­ша­ва­не ни­во­то на пи­коч­на­та ки­се­ли­на и ней­ни­те со­ли - ура­ти­те, в кръв­та. Ин­те­ре­сен е фак­тът, че струк­ту­ра­та на пи­коч­ната ки­се­ли­на е сход­на с та­зи на ко­фе­и­на - сти­му­ла­тор на ум­с­т­ве­на­та дей­ност - за­то­ва ня­кои уче­ни смя­тат, че па­ци­ен­ти­те с по­даг­ра имат всич­ки шан­со­ве да се пре­вър­нат в ге­нии!

Бе­да­та е там, че крис­та­ли­те на ура­ти­те за­поч­ват да се от­ла­гат в ста­ви­те, бъб­ре­ци­те и дру­ги ор­га­ни. В Бъл­га­рия то­ва за­бо­ля­ва­не от­дав­на е на­ри­ча­но “от­ла­га­не на со­ли”. За ме­ха­низ­ми­те, ко­и­то во­дят до раз­ви­тие на по­даг­ра­та, най-доб­ре е да по­пи­та­ме д-р Ата­нас Ан­ге­лов:

- Всич­ко, ка­за­но до­тук, е аб­со­лют­но вяр­но. Но ние не тряб­ва да заб­ра­вя­ме, че по­даг­ра­та мо­же да бъ­де пър­вич­на и вто­рич­на. При­чи­на­та за въз­ник­ва­не на пър­вич­на­та по­даг­ра е ге­не­ти­чен де­фект - лип­са­та на ен­зим, кой­то пре­об­ра­зу­ва пи­коч­на­та ки­се­ли­на в раз­т­во­ри­ми съ­е­ди­не­ния. Ко­га­то кон­цен­т­ра­ци­я­та на пи­коч­на ки­се­ли­на в кръв­та дос­ти­га кри­тич­но ни­во, ней­ни­те со­ли във вид на мик­рок­рис­та­ли за­ся­дат в ку­хи­ни­те на ста­ви­те, об­ра­зу­вай­ки там сво­е­об­раз­но “де­по”. Ос­вен то­ва част от крис­та­ли­те се от­ла­гат в бъб­ре­ци­те, ко­е­то с те­че­ние на вре­ме­то во­ди до об­ра­зу­ва­не на ка­мъ­ни.

Ка­то ме­та­бо­лит­но за­бо­ля­ва­не по­даг­ра­та чес­то се ком­би­ни­ра с дру­ги на­ру­ше­ния в об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та, ка­то ме­та­бо­лит­ния син­д­ром, кой­то се ха­рак­те­ри­зи­ра с три приз­на­ка: хи­пер­то­ния, зат­лъс­тя­ва­не и склон­ност към ди­а­бет.

Вто­рич­на­та по­даг­ра мо­же да се раз­вие на фо­на на ен­док­рин­ни, бъб­реч­ни за­бо­ля­ва­ния, бо­лес­ти на кръв­та, при про­дъл­жи­те­лен при­ем на ня­кои ле­кар­с­т­ва. Във всич­ки слу­чаи се про­я­вя­ва или уве­ли­че­но про­из­веж­да­не на пи­коч­на ки­се­ли­на, или на­ма­ля­ва­не на из­х­вър­ля­не­то є от тя­ло­то чрез бъб­ре­ци­те.
- В ли­те­ра­ту­ра­та и жи­во­пис­та се сре­щат яр­ки опи­са­ния на стра­да­ни­е­то на бол­ни­те по вре­ме на прис­тъ­пи­те на по­даг­ра. На ед­на от кар­ти­ни­те на Ле­о­нар­до да Вин­чи виж­да­ме го­ле­мия пръст на кра­ка, об­х­ва­нат от пла­мъ­ци! На как­во се дъл­жи та­зи тол­ко­ва сил­на бол­ка в ста­ви­те?
- Крис­та­ли­те на нат­ри­е­ви­те ура­ти са ос­т­ри ка­то иг­ла, от­ла­гай­ки се в ку­хи­на­та на ста­ви­те, при­чи­ня­ват мес­т­но въз­па­ле­ние, а при уми­ра­не­то на клет­ки­те в го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва се от­де­лят прос­таг­лан­ди­ни - ве­щес­т­ва­та, ко­и­то “от­го­ва­рят” за бол­ка­та.

Ето за­що по­даг­розни­ят ар­т­рит е из­вес­тен още и под име­то мик­рок­рис­та­лен. Пре­яж­да­не­то, кон­су­ма­ци­я­та на ал­ко­хол, осо­бе­но би­ра­та, стре­сът, пре­ох­лаж­да­не­то или об­рат­но­то - ба­ня­та или са­у­на­та, про­во­ки­рат раз­ви­ти­е­то на ос­тър ар­т­рит.

Най-чес­то за­сег­на­ти са го­ле­ми­те пръс­ти на кра­ка­та - пър­ва­та фа­лан­го­ва ста­ва. Прис­тъ­път въз­ник­ва вне­зап­но, най-чес­то през нощ­та и се про­я­вя­ва със сил­на бол­ка, за­чер­вя­ва­не и по­ду­ва­не на ста­ва­та.
Чес­то се по­ви­ша­ва и те­лес­на­та тем­пе­ра­ту­ра.

Мно­го бър­зо бол­ка­та ста­ва не­по­но­си­ма, ка­то и най-ле­кият до­пир до за­сег­на­та­та ста­ва е из­к­лю­чи­тел­но бо­лез­нен. Прис­тъ­път мо­же да про­дъл­жи ця­ла нощ, а мо­же и да се про­то­чи в про­дъл­же­ние на ня­кол­ко дни. Ако прис­тъ­път пре­ми­не в по­дос­т­ра фа­за, сим­п­то­ми­те на въз­па­ли­тел­ния про­цес мо­же да про­дъл­жат един до два ме­се­ца.
- Пред­по­ла­гам, че след та­къв прис­тъп вед­на­га щом мо­же да се из­п­ра­ви на кра­ка­та си, чо­ве­кът ще оти­де на ле­кар по най-бър­зия на­чин?
- Ле­че­ни­е­то на ос­т­ри­те став­ни ата­ки не пред­с­тав­ля­ва проб­лем за въз­мож­нос­ти­те на днеш­на­та ме­ди­ци­на. Най-важ­но­то е ле­че­ни­е­то да се за­поч­не в пе­ри­о­да меж­ду две кри­зи, то е на­со­че­но към пре­дот­в­ра­тя­ва­не­то на но­ви прис­тъ­пи и ог­ра­ни­ча­ва­не рис­ка от въз­ник­ва­не на ус­лож­не­ния.

А не­го­ва­та слож­ност се със­тои в то­ва, че по­даг­ра­та е за­бо­ля­ва­не на “греш­ки­те в ме­та­бо­лиз­ма” - на­ру­ше­на об­мя­на на ве­щес­т­ва­та, ко­е­то оз­на­ча­ва, че не мо­же да бъ­де из­ле­ку­ва­на, но мо­жем да я “дър­жим на ве­риж­ка”, ка­то не й поз­во­ля­ва­ме да се про­я­ви. Са­мо при лич­на ан­га­жи­ра­ност на па­ци­ен­та ле­че­ни­е­то мо­же да се раз­ви­ва ус­пеш­но - та на­ли е не­об­хо­ди­мо стрик­т­но да се из­пъл­ня­ват всич­ки пре­по­ръ­ки на ле­ка­ря, да се спаз­ва спе­ци­ал­на ди­е­та, ка­за­но с две ду­ми, бол­ни­ят из­ця­ло да про­ме­ни на­чи­на си на жи­вот - са­мо в то­зи слу­чай по­даг­ра­та за­поч­ва да от­с­тъп­ва от по­зи­ци­и­те си.

А при ка­чес­т­вен ме­ди­цин­с­ки кон­т­рол мо­же на­пъл­но да из­ба­вим па­ци­ен­та от став­ни­те бол­ки, как­то и, ко­е­то е по-важ­но­то, да се пре­дот­в­ра­тят страш­ни­те пос­ле­ди­ци от то­ва за­бо­ля­ва­не.
- Ни­ма прис­тъ­път на став­на­та бол­ка не е най-страш­на­та про­я­ва на по­даг­ра?
- Ста­ви­те са са­мо ед­но от въз­мож­ни­те де­па на со­ли­те на пи­коч­на­та ки­се­ли­на. От­ла­га­не­то на крис­та­ли на ура­ти­те в тъ­ка­ни­те на бъб­ре­ци­те и пи­коч­ни­те ка­на­ли во­ди до по­я­ва­та на неф­рит - “по­даг­ре­ни бъб­ре­ци”. Бъб­реч­но­ка­мен­на­та бо­лест по­ня­ко­га пред­хож­да по­я­ва­та на став­ни­те приз­на­ци на по­даг­ра­та. Ако се из­с­лед­ват ка­мъ­ни­те, те ви­на­ги се оказ­ват урат­ни.

Увреждане­то на бъб­ре­ци­те е мно­го неб­ла­гоп­ри­я­тен сим­п­том, а без ле­че­ние мо­же да до­ве­де до хро­нич­на бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност. По­ни­жа­ва­не­то на фун­к­ци­я­та на бъб­ре­ци­те на свой ред во­ди до по­ви­ша­ва­не на кръв­но­то на­ля­га­не. Във връз­ка с на­ру­ша­ва­не­то на ме­та­бо­лиз­ма се за­ся­гат и кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, в по­ве­че­то слу­чаи - бъб­реч­ни­те съ­до­ве, сър­це­то, в тях въз­ник­ват скле­ро­тич­ни про­ме­ни.
- Чу­ва­ла съм, че по­даг­ра­та е страш­на, но пос­луш­на бо­лест. Как­во оз­на­ча­ва то­ва?
- По­даг­ра­та се под­да­ва на ле­че­ние при дис­цип­ли­ни­ра­ни­те па­ци­ен­ти и то­га­ва е мно­го по-лес­но да се кон­т­ро­ли­ра. При ди­аг­нос­ти­ци­ра­не­то й важ­на ро­ля иг­рае оп­ре­де­ля­нето ни­во­то на пи­коч­на­та ки­се­ли­на в кръв­та. Ос­вен то­ва, при хе­мос­ка­ни­ра­не­то (то­ва е из­с­лед­ва­не на кап­ка жи­ва кръв под мик­рос­коп) за­ед­но с ос­та­на­ли­те еле­мен­ти на кръв­та яс­но се виж­дат крис­та­ли­те на пи­коч­на­та ки­се­ли­на.

Крис­та­ли­те са във фор­ма­та на ромб или ром­бич­ни плас­тин­ки - ня­ма как да се сбър­кат! За­дъл­жи­тел­но се пра­ви всес­т­ран­но из­с­лед­ва­не, за да се оп­ре­де­лят на­ли­чи­е­то на ка­мъ­ни в бъб­ре­ци­те и сте­пен­та на фун­к­ци­о­нал­ни­те на­ру­ше­ния. Съ­що та­ка се раз­г­леж­да със­то­я­ни­е­то и на дру­ги ор­га­ни: сър­це, съ­до­ве и ен­док­рин­ни жле­зи, за да се оп­ре­де­ли на­ли­чи­е­то на свър­за­ни­те с по­даг­ра­та за­бо­ля­ва­ния и ме­та­бо­лит­ни на­ру­ше­ния. Ос­вен то­ва, ако по­даг­ра­та е вто­рич­на, мо­же да се оп­ре­де­ли “фо­но­во­то за­бо­ля­ва­не”.

Ако го­во­рим за ле­че­ни­е­то - то ви­на­ги е ком­п­лек­с­но - още по­ве­че че при по­даг­ра­та ви­на­ги, в ед­на или дру­га сте­пен, има и дру­ги на­ру­ше­ния на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та.

Все пак, още вед­нъж пов­та­рям, че ус­пе­хът на ле­че­ни­е­то за­ви­си глав­но от па­ци­ен­та, не­го­во­то же­ла­ние да про­ме­ни ко­рен­но на­чи­на си на жи­вот и да се из­ле­ку­ва от та­зи бо­лест. А ние има­ме на раз­по­ло­же­ние всич­ки пос­ти­же­ния на съв­ре­мен­на­та ме­ди­ци­на, за да му по­мог­нем!

Едно интервю на Ми­ле­на ВА­СИ­ЛЕ­ВА